Лакатнишки скали

Лакатнишки скали

Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през още през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност. Също от 1989 г. скалите са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан.

Популярните в най-ново време под наименованието „Лакатнишки скали” скални образувания са всъщност в землището на с.Миланово и са наричани Ръжишкио камик (по името на най-близката махала). Живеещите в Лакатник пък го наричали Осиковскио камик, познат и като Осиковската стена. (Осиково е старото име на с.Миланово).

На върха на скалите се издига масивен паметник, облицован с местен камък, построен в памет на загиналите участници в Септемврийското въстание през 1923 г. На един от тях (Милан Петров) през 1950 г. е прекръстено село Осиково (сега Миланово). Всъщност Милан Петров не е участвал в Септемврийското въстание, но тъй като брат му Симеон е водач на местните въстаници, Милан е арестуван и разстрелян за назидание.

Тук през лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника - т.н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери.

До 1939 г. били прокарани повечето от най-популярните и сега турове по скалите над Алпийска поляна.

В годините след Втората световна война скалите край гара Лакатник се превръщат в любимо място за тренировка на алпинистите и пещерняците от София и близките населени места.

Една от най-запомнящите се гледки от жп линията е на червената къщичка висяща високо на отвесните скали. Това е малък алпийски заслон, наречен „Орлово гнездо“. Заслонът е построен през 1938 г. след историческо изкачване на североизточната стена на Мальовица от алпинистите от Българския алпийски клуб Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков-Тарзан.

Докарали са къщичката от София разглобена и я монтирали на метални профили закрепени към скалата. През 2000 г. заслончето е обновено и разширено с 20см, за да могат вътре да легнат и по-високи хора (преди това е широко само 180см).

Черепишки манастир

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е българск...

Ритлите

Обявени за защитен природен обект с национално значение с цел зап...

Седемте престола

Осеновлашкият манастир "Света Богородица", известен пов...

Пещера Темната дупка

Намира се северозападно от гара Лакатник, на левия бряг на река И...

Лакатнишки скали

Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през ощ...

Рафтинг по река Искър

Рафтингът по р. Искър е интересен начин да откриете красотата на ...