Намира се северозападно от гара Лакатник, на левия бряг на река Искър в стената на скален венец.
Доскоро това беше най-дългата старопланинска пещера.
Представлява система от две основни галерии с прилежащи части, развити на 4 нива. Галерията в западно-северозападна посока е дълга около 900м без разклоненията и етажите. По-дълга е североизточната част на пещерата – над 1000м по оста, като по нея протича и основната подземна река.
Галериите са широки и високи с преобладаващ правоъгълен и обърнато-трапецовиден напречен профил.
Обикновено реката се оттича подземно през разположения под пещерата карстов извор Житолюб. Но при екстремни валежи и снеготопене реката вдига нивото си и прелива през входа на Темната дупка като изтичащата вода образува водопад.
В миналото е имало идея за благоустрояване на Темната дупка, но то е изоставено още в начален етап. Сега за това напомнят само останките от решетки на входа. Пещерата не е туристически обект и влизането на туристи не е разрешено. Допуска се проникване във вътрешността само от спелеолози със изследователска цел.
Пещерата е обявена за природна забележителност през 1963 г., а сега попада в границите на Природен парк “Врачански Балкан”. Пещерата има най-богатата пещерна фауна в страната. Открити са 94 вида организми,от тях 17 са троглобионти. Може би най-известният е Protelsonia lakatnicensis (вид висши ракообразни от семейство Stenasellidae) - ендемит за България и за пещерата (локален ендемит, т.е. не се среща никъде другаде по света освен в тази пещера).
Таксонът е описан за пръв път от Иван Буреш през 1962 г. и е наречен на близкото село Лакатник. Едно от най-едрите ракообразни в подземните води на България, чиято дължина на тялото достига 2 cm. Видът е включен в Червената книга на Република България като критично застрашен.
В Темната дупка освен него има още 2 вида носещи името на селото и 8 троглобионта носещи името на академик Буреш. Пещерата е известна на местните още от древността, но първото документирано посещение на Темната дупка датира от 1912 г., когато акад. Ив. Буреш проучва прилепната й фауна. Първата карта и описание на около 150м от пещерата са публикувани през 1915 г. от Жеко Радев.
Изследванията се продължават в периода 1921-1926 г. За целта инж. Павел Петров проектира специална сглобяема двукорпусна дървена лодка за преодоляване на водните участъци. Тази лодка пренасят неколкократно с влака между Лакатник и Деветашката пещера. Темната дупка е прекартирана през 1948 г., когато се откриват северозападните части. Млади спелеолози под ръководството на П.Трантеев допроучват пещерата и през 1958 г. дължината ѝ нараства на 3200м.
Проучванията в системата на Темната дупка продължават и днес като общата дължина на галериите вече надхвърля 9км. В пещерата има блокажи, подземна река, водопади и поредица от езера. Привходните части имат лабиринтен характер и са бедни на вторични образувания, но след езерата в новите части има красиви и все още непокътнати образувания. В края на пещерата реката се губи в сифон. През 2001 г. по време съвместна експедиция белгийски и френски леководолази навлизат 240м навътре в сифона и достигат дълбочина – 20м.
